Въпроси и Отговори


Здравейте мили хора, доста от вас ми пишат на лични съобщения с молба да им да им отговоря на въпроси, защягащи състоянията им. Именно това ме накара да отворя и тази тема.

Нека всеки, който има конкретен въпрос относно състоянията си, да зададе своя въпрос, а аз регулярно ще отговарям на всички ви. Може да питате за всичко, което ви интересува свързано с Паник Атаки, Генерализирана тревожност, различни видове фобии, страхове, проблеми в отношенията, посттравматичен стрес и всичко друго каквото ви мъчи.

Вярвам, че ще успеем заедно, да създадем една платформа, в която всеки за в бъдеще да успее да намери отговори на въпросите, които си задава.

Желая на всички ви да преоткриете собствената си сила и щастие.



...ние помагаме на хората да помогнат сами на себе си... 
                                                             - Джеймс Боуен




За консултация и терапия
Тони Добрев - 0988 71 36 68
Email: dobrevtonicvetanov@gmail.com 
www.tonidobrev.com

Коментари

  1. Иван Димитров29 март 2019 г., 23:42 ч.

    От преди почти 8 години почнах да изпадам в отчаяние, липса на желание към повечето неща които са ми носели радост, също съм станал много негаривно настроен .Всичко започна когато бях във Америка,именно тези притеснения ме върнаха във България.Обаче състоянието ми се влоши много повече след като се прибрах. Загубих вяра в себе си.

    Трудно ми е да водя нормален живот,постоянно се депресирам, усещам ,паника и страх, вече дори не се храня имам паник атаки. Много често когато излизам ,забелязвам че се изолирвам от хората с които съм, особено на места където има много хора. Имам чувство че се сривам.

    Във работата имам страшно много стрес, във личния ми живот също.Спортувам и можеби това е единствената причина да се държа все още .Наскоро се разделих с приятелката ми . Тя ме напусна заради това, че имам проблем и не и обръщам внимание .Незнам какво да правя.

    Изпаднал съм във ужасна дупка,и не мога да излезна от там вече 8 години.

    не знам какво ми е и към кой да се обърна.
    Имам чуството че ако скоро не се променят нещата няма да мога да издържа
    Г-н Добрев моля ви дайте ми съвет

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Здравейте Иване! Прочетох това, което си ми написал и разбирам колко ти е трудно. Цялото това безсмислие и нежелание за ежедневните дейности, все тръгва от някъде нали?! Много съжалявам, че приятелката ти те е напуснала, понякога хората просто се плашат и търсят по-лесния изход. Пишеш, че имаш и паник атаки и очевидо страх да излизаш в компания. Това често се случва, когато човек е в подобно емоционално състояние. Поради оскъдната информация, която си дал ми е трудно да преценя, дали си депресиран заради паник атаките си или получаваш паник атаки защото си загубил по един или друг начин пътя, по който си вървял. Нито едно от тези неща не е страшо, нали все пак трябва да се загубим първо, за да се намерим . Намирайки себе си, ще започнеш да градиш един страхотен живот, за който най-вероятно не си и мечтал . Знаеш, че след преди изгрев е най-тъмно :). След като токова време си в това състояние, не мислиш ли, че е време да потърсиш адекватна помощ и да започнеш терапия? 8 години на мъки ми се виждат доста. Хубаво е че спортуваш, това със сигурност ти помага, защото най-малкото което прави е, че изгаря насъбралия се адреналин, кара те да се чувстваш по-жиснен и те подготвя за деня, но само по себе си не е достатъчно. Потърси добър терапевт и ще успееш бързо да си стъпиш на краката отново.

      Поздрави
      Т.Добрев

      Изтриване
  2. Дарина Стоянова30 март 2019 г., 0:10 ч.

    здравейте аз съм жена на 26 години от Плевен. Мисля че имам паническо разстройство. Първоначално се прояви бяха преди година с треперене на ръцете и на цялото тяло, също и челяста. Тогава се установи че имам и висока температура. После си бях внушила, че съм много напълняла и минах на гладуване и отслабнах с 15кг. Това сигурно е отключило ПР. За да го отключи, обаче, трябва да има предразположеност. Аз имам генетична. Баща ми, също е имал малко след като съм тръгнала в първи клас. Година след това си върнах старите килограми, но ПР се засили. Сега се смениха и симптомите имам странно чувство, че в гърлото ми има бучка, която не мога да изкашлям. Като се успокоя, това чувство преминава. Имах и обрив на по врата, който също може да се предизвика от нерви, така ми каза докторката. Досега съм пила само разни билкови хапчета, ме искам да пия Лекарства. Моляви кажете ми че нямам нужда от тях.Като получавам ПР пристъпи главно вечер, но се е случвало и през седмицата рано сутрин. Д-р Добрев, може ли да ми дадете някакъв съвет защото получавам и много високо кръвно около 130/95. Искренно ще съм ви благодарна за съвета . Благодаря

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Здравей Дарина, при евентуален панически пристъп, е доста вероятно и да вдигнеш температура, все пак от потрепването на на мускулите, тя би могла да се повиши. Съветвам те да не правиш толкова строги диети. Всяка една толкова сурова диетата както ти каза "минах на гладуване", би могла да стресира както тялото така и ума. Ако искаш да свалиш някое килце има и по- лесни начини. Казваш генетична предразположеноист. Ако баща ти е получил първата си паник атака, когато си била на 7 как тогава ще е генетична? Виж истината е, че генетична предразположеност почти не съществува. Има такива случаи, но те са много малък процент. Фамилната обремененост обаче е дриго нещо. Ве пак ти си живяла с баща си и си наблюдавала неговата тревожност. Когато едно дете израства с родител, колйто има подобни състояния, то често също ги придобива. Истината е, че всяко едно дете се разжда като един хуубав бял лист, върху който родителите , близките, бабите и дядовците започват да пишат ред след ред и както любовта поражда любов, а агресията агресия така и тревогата у родителя би породила тревога и упасения върху детето. Хората с твоите оплаквания често получават и обриви, а усещането за бучка в гърлото се среща при повече от 80% от хората с тревожни състояния. Доста се развеселих като прочетох за високото ти кръвно 130/95 . Реално ти имаш едва леко завишено кръвно. Знаеш ли че, според последните европейски изследвания 130/90 вече е класифицирано като нормално кръвно :). Съвета който мога да ти дам е да не се притесняваш за себе си, но ако тези състояния продължат трябва да потърсиш помощ и не защото си зле или нещо... Просто няма смисъл да се мъчиш при положение, че хубавия живот е както казваха в онази реклама "на една ръка разстояние."

      Поздрави
      Т.Добрев

      Изтриване
  3. Зравейте д-р Добрев !
    Аз съм жена на 28год.Имах голямо желание, най-накрая да изкарам книжка и да си купя кола. Случи се всичко както исках,Но от както шофирам,по-точно само при мисълта,че ще шофирам и ме обзема невъобразим страх,болки в корема,сърцебиене,втрисане,ръцете ми стават лед студени и не мога да дишам. Качвам се в колата сърцето ми ще изкачи и ми изтръпват ръцете. 5-10 мин. шофиране и постепенно всичко изчезва. Не се отказвам шофирам сама всеки ден,но чувството е ужасно и мъчително.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Здравейте, това, че не се отказвате от шофирането е чудесно. Браво! Не всеки би се се изправил пред страха си, а вие дори го правите всеки ден. Всички симптоми, които описвате показват наличието на тревожност породена от самия страх да шофирате. Този страх разбира се бихте могла да премахнете от себе си, след това не само ще шофирате, а ще го правите и с удоволствие. Ако желаете звъннете ми и ще ви дам няколко техники, с които ще можете сама да се справите със ситуацията. :)

      Поздрави
      Т.Добрев

      Изтриване

Публикуване на коментар