Имало едно време...поучителни истории


В практиката си често използваме метафори, притчи и кратки историйки за да помгнем на хората да разберат и разрешат проблемите си. Винаги е по-лесно да погледнеш проблемите си от страни, така те не изглеждат, чак толкова страшни. В следващите редове ще ви предложа да се запознаете с едни от любимите ми притчи посветени на страховете у хората.



Приказка за страха

Живели в една къща, съвсем близо до блатото, трима братя заедно със своя стар баща. А нали всеки знае, че да се живее до блато е лошо! От него само вреда и никаква полза.
Ето че дошло време бащата да умре. Извикал той своите синове и им казал:
– Слушайте, чеда мои. Трябва да се махнете от това място. Само беди и болести ни носи блатото. Постройте си къща някъде на планинския склон и тогава ще заживеете като хората, но преди да почнете работа, посъветвайте се с мъдрия старец, който живее в гората.
Времето минавало и братята виждали, че баща им бил прав. Трябвало да се махнат от блатото.
Уговорили се и решили най-големият брат да отиде в гората при мъдрия старец за съвет:
– Какво да направим? Лошо ли ще сторим, ако се махнем от блатото и си построим къща на планинския склон?
– Лошо – отвърнал старецът без да оставя работата, с която бил зает.
Най-големият брат престанал да го разпитва повече и си тръгнал с наведена глава.
Като се върнал в къщи, предал на братята си отговора на стареца.
– Но ти не му ли разказа за нашите нещастия? – възкликнал средният брат. – Ще взема аз да отида при стареца и да му обясня как живеем…
И той отишъл в гората.
– Кажи, уважаеми – обърнал се той към стареца, – какво да правим? Нямаме сили да живеем повече до блатото. Бедите и болестите ни измъчиха – и с тревога попитал: – Как мислиш, струва ли си да се махнем оттам? Лошо ли ще бъде да си построим къща на планинския склон?
– Лошо ще бъде – отвърнал отново старецът.
Върнал се и средният брат в къщи опечален. Изслушали го братята му.
– Е, какво пък – весело казал най-малкият брат, – сега, изглежда, е мой ред да вървя при стареца.
И тръгнал за гората.
Като стигнал при стареца, поклонил му се ниско, приседнал на един пън и казал:
– О, мъдри човече! Умирайки, нашият баща ни заръча да се махнем от блатото, където ни мъчат болести и беди. Нали ще бъде добре, ако си построим къща на планинския склон? Какво ще ни посъветваш?
– Ще бъде много добре, сине мой! – отвърнал старецът.
На най-малкият брат като че ли му пораснали крила от радост, той благодарил на стареца и хукнал към къщи, където с нетърпение го очаквали братята.
– Братлета! – извикал най-младият. -Мъдрият старец каза, че ще бъде много добре, ако си построим къща на планинския склон.
А братята зинали от учудване:
– Как така? – едновременно го попитали те. – Той какво, подиграва ли ни се?
Хукнали и тримата към гората.
– О, мъдри човече! – казал най-големият брат. – Ти какво, шега ли си правиш с нас? Защо на мен и на средния ми брат каза, че е лошо да строим къща на планинския склон, а на най-малкия ни брат си казал, че е добре?
– Не съм и мислил да ви се подигравам – отвърнал старецът. – Вие ме попитахте: “Лошо ли ще бъде, ако си построим къща на планинския склон?” А най-малкият ви брат каза така: “Нали ще бъде добре, ако си построим къща на планинския склон?” И аз му отвърнах така, защото той започна с доброто, а вие с лошото. А нима може да ти спори работата, ако я започнеш със страх, мислейки за лошото? За доброто трябва да се мисли! – добавил старецът.
Благодарили му братята и отишли и тримата заедно да строят къщата.
Казват, че в живота успяват смелите. Тези, които не се страхуват да рискуват, за които провалът не е загуба, а ценен урок.





Притча за страха от неизвестното

Някога в далечно време, в едно далечно царство, един мъж престъпил установените от царя закони. Престъпникът бил заловен и изправен на съд пред царя. За тежкото деяние, което извършил наказанието било смърт.

Въпреки това, великият цар му казал, че може да избира - да се качи на бесилката или да провери какво има зад една тайнствена, голяма, черна, стоманена врата, намираща се в двореца. Човекът се замислил, а след това предпочел въжето. 

Когато палачът прехвърлил въжето на врата му, той попитал царя:
- Велики Царю, любопитно ми е, какво се крие зад голямата врата?
Царят се усмихнал и отговорил: 
- Виждаш ли, странно нещо се оказва... Предлагам на всички наказани със смърт този избор и всички избират бесилката.
- А зад вратата, какво има зад нея? Аз няма да мога да кажа на никого. - казал виновникът, сочейки примката на шията си.
След кратка пауза царят отговорил:
-Там е свободата. Но тъй като хората винаги се страхуват от неизвестното, предпочитат пред нея въжето...



В борба със себе си 

Живял някога един могъщ крал. Той си построил огрооомен дворец. Но този дворец бил доста странен. Той целият бил покрит с огледала отвътре – стените, пода, тавана, абсолютно всичко. Милиони огледала.

Веднъж от някъде притичало едно куче и влязло в двореца. Изненадано от непознатото място, то се заогледало наоколо. И тогава с ужас видяло, че от всички страни е заобиколено от огромно множество кучета. Те били навсякъде и толкова много! С намерение да се защити от тях, за всеки случай кучето им се озъбило, за да ги сплаши. В отговор обаче всичките кучета наоколо също му се озъбили. Кучето почнало да ръмжи – срещу него всички кучета му отговорили със същото. Виждайки това, кучето вече било сигурно, че животът му наистина е в опасност и започнало да лае с всички сили, много отчаяно. Но щом залаяло и онези милиони кучета също започнали да лаят насреща му. И колкото повече то лаяло, толкова по-силно те му отговаряли…На сутринта намерили нещастното куче мъртво. А то било там сам самичко. Освен него, в двореца нямало никой друг. Там били само милионите огледала. Никой не се е борил с него, защото не е имало кой да го направи. Но то видяло себе си в огледалата и се изплашило. И когато започнало да се сражава, отраженията в огледалата също влезли в бой. То загинало в борбата с милионите собствени отражения, които го заобикаляли от всички страни…
   


Не губи надежда


Имало някога един цар. Всичко си имал и живеел спокойно и щастливо. Но един ден върху царството му се струпали много беди. Настъпила страшна суша, която опустошила всички посеви, а наскоро след това чужд владетел нападнал царството и го превзел. Започнала епидемия, която отнела живота на цялото царско семейство и на половината население на царството. Войските на съседния цар нападнали столицата и избили останалите.
Тогава царят разбрал, че трябва да се спасява и побягнал към съседните земи, където царят му бил приятел. Стигнал да столицата на царството и поискал да се види с владетеля, като казал на стражата му, че е негов приятел. Но войниците не му повярвали, като видели опърпаните му дрехи и го отпратили.
Наложило му се една година да работи каквото намери, да живее в мизерия и да се бори за оцеляването си. Накрая успял да събере малко пари, за да се облече по-прилично и отново се явил при царя.
Когато приятелят му го приел, той му разказал за всичките си несгоди и нещастия и го помолил за подкрепа. Но за негово огромно разочарование, царят му дал 100 овце и го отпратил.
Огорчен и разочарован, злочестият цар все пак започнал да пасе овцете – нямал по-добра алтернатива. До една година обаче, овцете му били изядени от вълци и той отишъл пак да моли за помощ. Този път му дали 50 овце. Не след дълго стадото му пропаднало в пропаст и той отново изгубил всички овце.
Отишъл трети път при царя и тогава той му дал 25 овце.
Започнал злополучният цар почти от нулата. Пасял си овцете, но постепенно стадото му започнало да се разраства и след време се умножило до 1000 овце. Тогава той пак отишъл при приятеля си, но този път, за да му се похвали.
И най-неочаквано за него самия, царят наредил да му дадат съседното царство.
– Но защо не направи това веднага, още когато дойдох първият път при теб за помощ? – попитал изумен – Защо трябваше да ми даваш да паса овце? Защо не ми даде царството тогава?!
– Защото от него нямаше да остане камък върху камък. – отговорил мъдрият му приятел. – Аз просто почаках докато свърши черният период от живота ти. Сега вече виждам, че е дошъл следващият етап от твоята съдба. А овцете бяха само показател…



"Животът сам по себе си е най-голямата приказка"
- Ханс Кристиан Андерсен






За консултация и терапия
Тони Добрев - 0988 71 36 68
Email: dobrevtonicvetanov@gmail.com 
www.tonidobrev.com








Коментари