Една история за "Добро Утро"



Предлагам ви да прочетете следващите редове. Една история за "Добро Утро". Не, не онова добро утро, което чувате от любимите си хора сутрин, а онова другото. Онова другото, което като че казва " Ех, най-накрая прогледнахте".

Преди време попаднах на книга на Иво Топалов, която толкова ми хареса, че след като я прочетох издирих контакт на авторът за да му благодаря от сърце за труда, който е вложил за да я напише.
Във времето често се сещам за тази книга и много пъти в разговори с приятели или клиенти споделям, че ако Иво Топалов и Екзюпери бяха живели в едно и също време, ръкописа на малкия принц би лежал на дъното на някоя кофа.
Още в първите страници някак на шега са описани времената, в които ни се налага да живеем. И без да изпадам в подробности, че току виж съм се озовал с белезници на ръцете и солидна гаранция, ще ви оставя да прочетете тези първи страници на ваш риск. Риск от това да си отворите очите. Пък знаели човек..може да ви помогнат да станете малко по-смели и малко по-осъзнати.

След като се свързах отново с Иво и го помолих да ползвам част от трудът му, за което отново му благодаря, той ми сподели, че скоро книгата ще може да се чете съвсем свободно онлайн.
Когато това стане очаквайте и линк към нея.
За сега ще почовъркам любопитството ви само с въпросните първи странички.

Книгата вече е налична и можете да я четете свободно от ТУК


Из Полета на орела

''ТЪРСАЧЪТ НА ИСТИНАТА


ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ едно момче, което се опитвало да живее достойно. Едно момче, което търсело щастието и истината. Това е история, в която няма герои. Няма и истински злодеи. Тази история е от онези другите – истинските. Защото в живота всички са просто хора и действат с мисълта, че подобряват света. Или поне собствения си свят.
В града, в който живеело момчето, се случвали различни интересни неща, които то невинаги разбирало. Хората не били в добри отношения със съседите си, търговците на пазара лъжели купувачите, стражарите, които трябвало да глобяват каруците, тайно приемали стоки и почерпки, като оставяли безнаказани много хора. Това продължило толкова дълго, че хората свикнали с това положение. Вече не им правело впечатление, когато търговците ги мамели, нито когато закачали лъжливи табели на стоките си. Дори започнали да ги оправдават. Казвали си: „И те хранят семейства, на тяхно място и аз щях да постъпвам така!“. А започнеш ли да оправдаваш нещо, бързо свикваш с него и забравяш, че в началото е било просто изключение.
Градските глашатаи всяка вечер излизали точно в осем, когато слънцето залязвало, и започвали да викат вестите от цялата страна, но най-вече от този град, защото там живеел и кралят. Кралят предварително проверявал, одобрявал, а даже понякога определял какво трябва да кажат глашатаите. Така било от много дълго време. Градът обаче растял постоянно. За новите квартали трябвали нови глашатаи. В последно време били станали толкова много, че кралят се принудил да възложи на няколко човека задачата да следят какво казват глашатаите. Накрая обаче кралят открил, че е по-удобно и спестява много време, ако изобщо спре да обръща внимание на вестите, а просто обясни на няколко доверени човека какво, как и защо трябва да се каже.
По принцип той не бил лош крал. Хората и него оправдавали. Казвали си: „Ако бях роден с неговия късмет, ако изобщо бях на неговото място, и аз щях да постъпвам по абсолютно същия начин!“. Хората завиждали на краля, но самият той не се чувствал богопомазан. Да си крал, понякога си има и своите недостатъци. 
Кралят много добре разбирал цялата система. За да може да продължи да царува, трябвало хората да му вярват, иначе щели да се бунтуват и да не се подчиняват. Също му трябвали, разбира се, и пари. Парите идвали от данъците на търговците, които пък от своя страна ги вземали от обикновените хора. За да влизат в хазната повече пари от търговията, кралят открил много проста система, която обаче давала чудесни резултати. Ако хората били обединени от някаква идея, те сякаш спирали да си задават въпроси. Ако не си задавали въпроси, те просто купували.
В началото кралят обединявал хората около различни идеали. Просто опипвал в тъмното. Опитвал се да обедини хората около това да построят заедно своя град. След това опитал с държавата. После с грандиозен железен мост, който да свързва двата бряга на огромна река. Но винаги оставала някаква мисъл в хората и те не давали наистина всичко от себе си и продължавали да мислят.
Един ден случайно, след като се наложило да съобщят за идваща опасност за посевите, кралят открил вълшебната формула. Най-силното чувство, около което можели да се обединят хората, бил страхът. В деня, в който съобщили, че нивите на града са заплашени от скакалци, се случило нещо небивало дотогава. Хората забравили да мислят. Единственото, за което се говорело на градския площад, била опасността за реколтата. Хората обсъждали новината, стигали до пазара и купували. Нещо повече – когато разгласили в другите градове, че градът на краля е заплашен, хората там, понеже били добросърдечни, се зачудили как могат да помогнат. И докато обсъждали това – купували. Изпратили и помощ на своите събратя. Данъците в този ден надминали и най-смелите очаквания на краля.
Тогава кралят замислил план заедно с приятеля си, краля на съседното кралство. Двамата се срещнали официално и се скарали. Разбира се, скарали се само за пред хората, защото всъщност били израснали заедно от деца и се познавали много добре. А когато познаваш някого толкова добре, не можеш да се караш сериозно с него. Или поне не задълго. Заплашили се пред хората с война. След това глашатаите разказали за това. И се случило чудо. В момента, в който вестта стигнала до тях, никой вече не мислел за собствените си интереси. В кръчмите, където преди се събирали, за да разменят по някоя добра дума, обсъждали само спора между двамата владетели. На пазара и край детските площадки, в училищата и на събиранията между съседи всички говорили само за това. И през цялото време купували. Запасявали се, в случай че двамата крале не успеят да се разберат помежду си и се случи най-лошото – избухне война. Търговците продавали всичко. Дори стоки, от които преди никой нямал нужда, понеже хората дотогава били спокойни, че ще могат да ги намерят на следващия ден.
Още по-странно нещо се случило. Хората се разделили. Преди винаги били единни. Но сега имало привърженици на мнението на краля и негови противници. Даже някои започнали да избягват срещите с привържениците на противоположната гледна точка, понеже тези глупци не можели да видят очевидната истина. И вярвали в измислици!
Щом започнал животът да тече по този начин, всички били много доволни. Търговците се замогнали и си построили големи къщи. Банкерите, които обслужвали търговците, също забогатели, понеже повече пари минавали през тях и те могли да обещават все по-големи и красиви лъжи, срещу парите на хората. Кралят и неговите министри също се облагодетелствали, даже успели да направят ремонт на южното крило на двореца и на оградата на министерския съвет, които толкова дълго отлагали. Обикновените хора също били много доволни. Живеели по-бедно от всякога, но имали собствени каузи, за които им разказвали глашатаите. А те много обичали приказки.
Оттогава владетелят карал глашатаите да си измислят вестите. И да съобщават само за лошите и страшни неща, до които се домогнат. Някои хора се досещали какво правят, но ги оправдавали. Поставяли се на тяхно място и си казвали: „Ако бях аз, и аз щях да постъпвам така. И те семейства хранят!“.''


''Намирам надежда и в най-мрачните дни, концентрирам се върху най-яркото и не съдя Вселената'' - Далай Лама 





За консултация и терапия
Тони Добрев - 0988 71 36 68
Email: dobrevtonicvetanov@gmail.com 




Коментари