На много места може да прочетете как страх от страха е симптом на паник атака.
Въщност повече от 50% от хората страдащи от паник атака страдат и от страх от страха.
Искам да ви разкажа малко повече за него.
Смятам, че страх от страха не е симптом на паник атака, а е основен проблем или поне става такъв.
Какво всъщност представлява той?
Страх от страха е страх от последваща паник атака.
Хората страдащи от това се тревожат, че ще получат пристъп на паника и прекарват много голяма част от деня си в притеснения за това.
Веднъж след като човек изпита паник атака, страхът му нараства толкова много, че дори да няма паник атака той прекарва голямо време в опасения.
Запомнете следната поговорка. "Страхът, по повод страха, е по-силен от самия страх!".
Какво означава това? Това означава, че паник атаката я няма в момента, но през страх от страха човек си я изживява по един илюзорен начин отново и отново и отново, а тя не съществува, но все пак страх от страха ви кара да я изживявате в главата си.
Както много често казвам - Не чувствата пораждат мисли, а мислите пораждат чувствата.
Тук се случва същото - опасенията по повод паниката, които са създадени от страх от страха, подтикват хората да изживяват паник атаката отново и отново, докато тя всъщност не е на лице в този момент.
Смятам, че страх от страха е доста по-неприятен от паник атаката, защото докато паник атаката започва и свършва за 10-20 мин или малко повече, страх от страха продължава с часове, създавайки огроимно количество тревожност и стрес. Като се възпрепятства нормалния живот.
Работил съм с много, много хора, които споделят, че са имали само няколко паник атаки или дори една на месец, но всеки ден се събуждат и всеки ден живеят в страх да не се случи отново.
Ето това е капана на страх от страха.
Най-сериозния случай, който помня, беше на едно младо момиче, което било получило само една единстваена паник атака и то преди цели 8 години.
След това всеки ден през тези 8 години, тя се събуждала със страх да не се повтори паническия пристъп.
Всеки ден 8 години тя изпитваше ужас от паник атака.
Това са 8 години или почти 3000 дни.
3000 пъти тя е ставала и по цял ден се е страхувала от нещо, което се е случило назад във времето.
Познато ви е нали?!
Дългогодишната ми практика помни много, много подобни случаи. Ето защо много често не паниката, а страх от страха е по-големият проблем.
Знам, че важно за вас да знаете дали това се "лекува".
Да, разбира се! Веднъж излекувано, човек започва да живее нормално.
Казвам нормално, защото много от хората с дългогодишни паник атаки знаят, че проблемите имат склонност да се появяват и да изчезват или така наречените светли и тъмни периоди.
При светлия период човек няма пристъпи , а при тъмния те са на лице.
Обикновенно първите паник атаки продължават само за няколко дни, а след това човек се успокоява и влиза в светъл период.
Този период може да продължи от няколко месеца, до няколко години.
Човек си мисли, че се е оправил и си живее нормално.
Тогава обаче някак изневиделица паник атаките се връщат с пълна сила и следва тъмен период.
След това отново светъл и отново тъмен. Минавайки години обаче светлия започва да става все по-кратък, а тъмния все по-продължителен, докато накрая почти не остава светъл.
Обикновенно едва тогава човек търси терапевт и да, оправя се. Но защо изобщо е нужно цялото това страдание.?!
Много от вас знаят, че когато са в светъл период те могат да живеят нормално. Могат да пътуват, да работят и изобщо всичко което са правили.
Тук обаче често се случва и нещо друго. Хората функционират напълно нормално, но все пак с едно на ум. -Ами ако се повтори - ги пита едно малко "гласче"?
И да, те вършат ежедневните си дейности, но като, че малкото "гласче" там все ги пита - ами ако се повтори?
Това е ясен показател, че проблемите не са решени и чакат удобен момент да се покажат наяве създавайки още паник атаки.
Ето това е малкото тихо гласче на страха от страха.
Веднъж обаче премахнато, то никога повече не се появява.
Искам да завърша с част от една чудесна книга на Карлос Кастанеда. Той казва така.
"Старът! Ужасен враг-лукав и труден за побеждаване.
Той се спотайва зад всеки ъгъл, дебне и изчаква и ако човек излашен от близоста му побегне, тогава неговият враг ще е сложил край на търсенията му. (спокойния, радостен живот).
- Какво ще стане с човека ако избяга от страх?
- Нищо няма да му стане освен, че никога няма да научи.
Никога няма да стане човк на знанието.
Може най-много да стане кавгаджия или свит, изплашен човек, но във всички случаи той ще е победен човек. Недовия враг ще е сложил край на копнежите му.
- А какво да стори за да победи страха?
- Отговорът е много прост. Не бива да бяга. Трябва да се бори със своя страх и въпреки него да предприеме следващата стъпка в учението на живота и всички следващи стъпки.
Той може да е ствсем уплашен и въпреки това не трябва да спира. Това е правилото.
И ще дойде момент, в който врагът му ще отстъпи.
Човек започва да се чувства сигурен в себе си. Неговоро намерение става по-силно.
Нищо вече не го ужасява. Когато настъпи този миг, човек може без колебанние да каже, че е победил врага си.
- Това изведнъж ли става Дон Хуан или малко по малко?
- Това става малко по малко, но страхът изчезва изцяло и завинаги.
-Няма ли човек да се изплаши пак ако му се случи нещо ново?
- Не. След като човек веднъж е изгонил страха, той е свободен до края на живота си, защото вместо страх той продобова яснота- яснотата на ума, която заличава страха.
Оттук на татък човек познава своите желания. Той знае как да ги удоволетворява.
Той може да предвижда новите стъпки и за него всичко е озарено от ведра яснота.
Човек чувства, че за него няма вече нищо скрито."
"-И какво трябва да се направи, за да се преодолее страхът?
- Отговорът е много прост: не бягай." - Карлос Кастанеда
За консултация и терапия
Тони Добрев - 0988 71 36 68
Email: dobrevtonicvetanov@gmail.com
www.tonidobrev.com
Коментари
Публикуване на коментар