Защо хората с паник атаки всъщност не се страхуват от паниката
В тази статия ще разгледаме един малко по-различен начин да разбием порочния кръг на паниката.
Ние се страхуваме от паник атаката и на пръв поглед това звучи напълно логично. Но какво ще стане, ако ви кажа, че всъщност вие не се страхувате от самата паника?
Знам, че това може да ви звучи странно, дори нелогично. Напълно разбираемо е да реагирате така. Но нека да изчакаме малко и да разгледаме нещата по-внимателно.
Първо ще погледнем какво обикновено се случва в живота на човек с паническо разстройство.
Много хора, които страдат от паник атаки, постепенно започват да ограничават живота си.
Не могат да излизат спокойно, страхуват се да шофират, да летят със самолет. Избягват социални контакти, понякога им е трудно да работят, да отидат на кино или на събитие с повече хора.
Всъщност списъкът с ограничения може да стане много дълъг.
Паник атаката е като малък провокатор, който ви нашепва:
„Ако спреш да правиш това нещо, ще те оставя на мира.“
Човекът започва да избягва определени места или ситуации и за момент сякаш получава облекчение. Но след време паниката намира нови ситуации, които започват да изглеждат опасни.
Така кръгът се затваря и в един момент човек се оказва в ситуация, в която почти не може да прави нищо свободно.
Звучи неприятно, нали?
Добрата новина е, че паник атаката е едно от тревожните състояния, с които специалистите успешно работят.
Да, усещането за страх е силно. Но има разлика между силното усещане и реалната трудност на решението.
Един необичаен експеримент
Сега искам да ви предложа един мисловен експеримент.
Представете си следното.
Всеки ден до края на живота си ще получавате паник атака.
Знам, че звучи неприятно, но нека продължим.
Всеки ден паник атаката ще започва точно в 18:00 и ще приключва в 18:30. Нито по-рано, нито по-късно. В нито един друг момент през деня няма да се случва.
Само между 18:00 и 18:30.
Сега си отговорете честно на няколко въпроса.
Ще можете ли да излизате?
Ще можете ли да пътувате?
Ще можете ли да летите със самолет, да ходите на работа, на кино, на театър, на рожден ден или на сватба?
Ще можете ли да пазарувате и да живеете сравнително нормално?
Най-вероятно отговорът е да.
Единственото, което ще трябва да направите, е между 18:00 и 18:30 да сте на място, където се чувствате по-сигурни.
Някои хора биха се прибрали вкъщи.
Други биха взели успокоително.
Трети биха повикали близък човек, за да не са сами.
Всеки би намерил начин да се справи.
Това може и да не звучи приятно, но вече не изглежда толкова страшно, колкото в началото.
Какво показва този пример
Този пример ни води до едно важно осъзнаване.
Хората с паник атаки не се страхуват толкова от самата паника.
Те се страхуват от несигурността – от това, че не знаят кога ще се появи.
Паниката ще остане неприятна. Но ако знаем точно кога ще се случи, животът ни може да продължи почти нормално.
Това означава, че истинският проблем често е несигурността.
Защо несигурността е толкова трудна
Нашият мозък е създаден да предвижда.
Когато не знае какво ще се случи, той включва режим „заплаха“. Интересното е, че неясната опасност често се усеща по-стресиращо от ясната.
Ако знаем, че нещо неприятно ще се случи, започваме да се адаптираме.
Но ако не знаем дали ще се случи – умът започва да създава безкрайни сценарии.
Точно в тази несигурност паниката получава най-голяма сила.
Пример от ежедневието
Представете си, че колега ви казва, че във фирмата ще има съкращения.
Започвате да се чудите дали няма да сте сред хората, които ще бъдат освободени.
Разминавате се с шефа си, поздравявате го, а той отговаря сухо. Веднага си мислите, че вероятно е недоволен от вас.
Вечерта се прибирате и продължавате да мислите.
На следващия ден той е усмихнат и се успокоявате. По-късно отново е сериозен и тревогата се връща.
Вие знаете, че се справяте добре с работата си, но никой не ви дава ясна информация.
Точно тази несигурност създава най-голямото напрежение.
Още един пример
Представете си, че сте осъдени за престъпление.
Адвокатът ви казва, че присъдата ще бъде една година. Това е неприятно, но ясно.
На следващия ден обаче казва, че може да са десет години. После тридесет. След това пет месеца. След това отново двадесет години.
Такава несигурност би била почти непоносима.
Дори тежка присъда може да бъде приета и човек да започне да се адаптира. Но постоянната промяна и липсата на яснота могат да доведат до силно психическо напрежение.
Как се проявява това при паник атаките
Когато човек с паник атаки решава дали да излезе например до мола, мислите често изглеждат така:
„Да отида ли или не?“
„Ами ако ми стане лошо пред всички хора?“
„Ако не отида, ще се ограничавам.“
„Но ако получа паник атака?“
„Миналия път не получих, но откъде да знам дали този път няма да получа?“
Това е поредица от въпроси, в които доминира едно чувство:
несигурност.
Интересното е, че човек често преживява силно напрежение, дори когато в момента няма паник атака.
Един различен подход
Сега се върнете към първия пример – паник атака в 18:00.
Ако знаете, че тя няма да се случи по друго време, вероятно бихте се качили спокойно в колата и бихте отишли до мола.
Това ни показва нещо интересно.
Когато човек отива някъде с мисълта:
„Дано не получа паник атака“
той остава в несигурността.
Но ако отиде с нагласата:
„Отивам там и ако получа паник атака – нека се случи“
несигурността изчезва.
Парадоксално, но когато човек приеме възможността за паника, тя често губи силата си.
Защо това работи
Много хора описват началото на паник атаката така:
„Стоях си спокойно и изведнъж започна.“
Паник атаката обикновено се появява когато не я очакваме.
Когато обаче човек е подготвен и дори приема възможността за нея, психиката реагира по различен начин.
Заключение
Следващия път, когато отидете в мола, киното или метрото, опитайте да промените нагласата си.
Не отивайте с мисълта:
„Дано не получа паник атака.“
Отидете с мисълта:
„Ако се случи – ще се справя.“
Това не е лесно и не е приятно, но понякога именно така започва промяната.
Разбира се, това е само един от многото подходи, които могат да помогнат при паник атаки.
Ако паник атаките ограничават живота ви и усещате, че страхът започва да диктува решенията ви, важно е да знаете, че има начини да се справите.
Коментари
Публикуване на коментар