Митове за Паник Атаките...Част 2

Здравейте мили хора, след многобройните отзиви за първата статия посветена на паник атаките и по ваше желание ще разгледаме още 7 популярни мита за паник атаките. 

И противно на филмите, в които втората част не е толкова хубава колкото първата, тази статия ще ви хареса още повече от предишната. Линк към първата статия ТУК

Много хора ми писаха, че четейки тези статии се чувстват малко по-разбрани. Целта ми да пиша и оформям така статиите по малко по-разбираем, та дори леко забавен начин е да се чувствате добре всички вие четейки ги.  И тук както на много места ще напиша -Да от паник атаките истинска оправия има!

Нека сега да продължим с още няколко "фантастични" митове за паник атаките, които дебнат от дълбините на интернет.


Мит 1 Паник атака до живот

Ух звучи гадно а?! - Гадно си е, но само ако се подведете и повярвате! 

На скоро, в една от групите ми за взаимощомощ, някой бе задал въпроса дали паник атаката е до живот. 

Имаше много  отговори на хора, според които паник атаките са наистина за цял живот. 

Това не ме потресе, а направо ме втресе. Не мога да повярвам, колко много заблудени душици има. 

Е да, разбирам някои от тях. В интерес на истината те не са виновни. Така са им казали, а те са го повярвали. 

Много голяма част от психиатрите или пък клинични психолози твърдят, че паническото разстройство си е за цял живот. 

Така са ги учили и на това вярват. Паническите атаки не са нищо повече от състояние. 

Бихме могли да кажем, че то е  просто проблем, а както уча клиентите си, щом има проблем има и познайте какво - ИМА РЕШЕНИЕ.
Истината е следната. За паник атаките реален изход и той не трудно постижим с една наистина добра психотерапия.
Един от любимите ми случаи е с клиент, който е от малък град. Сташно симпатичен и приятен мъж, който е прекарал поседните 8 години от живота си приклещен към оковите на своите страхове. Тъжната история бе, че никога не беше излизал с дъщеричката си, която към момента беше на 6 години. Цели 8 години бе стоял като пленник. 

Намерил ми  беше номера и се бе колебал почти половин година докато се престраши да звънне. Обади ми се и започнахме работа. 

Ефекта разбира се не закъсня и паник атаките изчезнаха за по-малко от времето, което му бе нужно да събере кураж да ми се обади. 

Като период може би една двадесета от общото време в което беше страдал. 

Подобни истории на тази има много. Може би месец няма да ми стигне да ви ги разкажа. Така че, изход определено има.
А съвсем скоро ще публикувам истинските истории на наякои от хората, с които съм работил.

Мит 2 паник атаката се лекува само с дългосрочна терапия.

Според много остарели разбирания се твърди, че паник атака се оправя само с дългосрочна терапия, за която са нужни много години. Това разбира се са пълни глупости за щастие. Но до преди 60-70 години това е било наистина така. 

Тогава се "раждат" краткосрочните подходи в психотерапията. Благодарение на едни от най-великите терапевти някой от тях са: Милтън Ериксон, Вирджиния Сатир, Фриц Пърлс, Грегъри Бейтсън, Ричард Бандлър и други. 

Именно те са поставили основите на краткосрочната терапия и са намалили драстично периода на "лекуване". 

Истината е, че към момента все още съществуват поне 3 вида по продължителност във времето терапии, с които може да се зблъскате. 

Това са дългосрочната, с период от 3 до 5 години, средносрочна от 8 месеца до година и половина и краткосрочна за която са нужни 10-15 сесии или между 4-6 месеца. 

Често обичам да задавам един въпрос на клиентите си. -А вие бихте ли си представили да стрададе още 3-5 години? Та това е ужасно! 

Смятам, че краткосрочната терапия е най-доброто на което може да попаднете. Така че и този мит отпада. 

Не, категорично не ви трябва дългосрочна терапия!

Мит 3 паник атаката и тревожноста са еднакви състояния. 

Знам, че много от вас не правят разлика в това твърдение. Когато идват за пръв път, над 90% от клиентите ми също не знаят  разликата. Затова сега ще обобщим на кратко разликире между двете.
За паник атака говорим тогава кодато на лице е много силен паникчески страх за собствения живот, съпътстван е разбира се от множество симптоми . 

Част от тях може да видите в първата статия по въпроса. 

Паник атаката в общи линии преминава бързо за 10-20 минути, рядко час или два. 

Тревожноста от друга страна, може да продължи с дни. Сутрин, обед, вечер през нощта. Тя не е толкова интензивна колкото паник атаката, но според мен мъчи доста повече. 

Би могла да бъде генерализирана, социална, ситуативна и др. 

Понякога клиентите ми я описват като по-мъчителна от паник атака, защото е по продължителна. Както паник атаката разбира се, така и тревожноста е съсътояние, което е напълно безопастно. Част от основните симптоми на тревожната криза са:

-чувство на прекомерен страх
-чувство на лудост или загуба на контрол
-чувстваш, че си в сериозна опасност
-желание за бягство за бягство
-виене на свят
-тремор
-изпотяване
-задух
-пребледняваме
-чувство за откъсване от реалността
-слабост в коленете
-топли и студени вълни
-отпуснатост и изтръпване
-трудност в концентрацията
-черногледство
-усещане за предстояща гибел

Мит 4 Бягството като изход

На много места можете да прочетете, че е нужно да промените нещо в живота си за да се справите с паник атаките. 

Например да напуснете работа, да смените половинката или да се преместите в друг град или държава. 

Познайте и това е пълна глупост. Не правете това! 

Виждал съм много хора направили тези грешки. Съсипвайки живота си, пилеейки го в беспирни опити за промяна. 

Как едно бягство би ви помогнало да избягате от себе си и това което причинява паник таката? Та нали където и да идете си взимате и главата с вас. Онзи роман за конника без глава на Майн Рид си е фантастика. 

Но където и да идете вие си взимате и главата, а там в нея се случват нещата. 

Сигурен съм, че бихте искали да решите проблемите си, а не да бягате безцелно, опитвайки се да промените нещо, което е във вас самите. 

Преди години помагах на едно момче да се справи с паник атаките си. 

Години  наред беше "бягало" от проблема си по подобен начин. 

Търсеше спокойствие в гората, някъде далеч от хората. 

Беше напуснал работа, беше се прибрал и от чужбина. 

Беше ограничил всичко което смяташе че му създава стрес. 

На една коледа беше отишъл в едно село да се скрие отново от света и имаше най-страшната паник атака до тогава. 

Излезнал пред къщата, в която се настанил. Огледал се наоколо, а там нямало повече от няколко схлупени къщички. Спокойствието било на всякъде около него, но не и в душата му. - "Тогава се усетих и разбрах, че и на край света да отида проблемът си е в мен и там трябва да бъде решен" - ми каза той.  

Така, че не  се опитвайте да разрешите проблема извън себе си,  а вътре във вас.

Мит 5 в търсене на универсалния лек

Сега е важно да поговорим за всички онези книги, които ви обещават, че след като ги прочетете ще сте се справили с паник атаките. 

Вие ги купувате и давате десетки, понякога стотици левове  за да научите как да се справите. Истината е, че както няма универсална диета, така няма и универсално четиво, което да ви помогне. 

Всеки човек е индивидуален и в терапията с него се подхожда по индивидуален начин. 

Няма шаблони. Всеки добър спесиалист работи напълно индивидуално с всеки един клиент.

Мит 6 Паник атаките идват от нищото.

В практиката си  чувам това изказване от много от хората с които работя. Те се оплакват, че както си стоят и хоп - паник атака. 

Но паник атаката не стои просто така, дебнейки от тъмното. 

Чакайки ви да се отпуснете за да ви се хвърли на врата. 

За паник атаката, както и за всички останали състояния, като тревожност, депресия, обсесивно-компулсивн разстройство и др. си има причина. 

Най-честите причини за тези състояния са травматичните преживявания, страховете, вътрешните конфликти и фобиите. 

Така че, определено паник атаките не идват от нищото.

Мит7 само аз съм така .

Често хората, които страдат от паник атаки си мислят, че са сами. Това е особенност на нашата народо-психология. 

Просто в България, все още смятаме психичните проблеми за тема табу. 

Лека - полека се поотпускаме и след няколко години ще се говори по-спокойно за това. 

Липсата на адекватна информация, често кара хората да си мислят, че единствено те страдат от това състояние. 

Според последни проучвания повече от 15% от населението в световен мащаб страда от пристъпи на паника. 

По проста калкулация това са повече от 1 милярд и 200 милиона души по света. 

А това е сериозна цифра. 

Моите наблюдения сочат, че тази цифра е много по-голяма.

И така мили хора, това беше втората статия посветена на митовете за паник атаките, които обитават родната мрежа. Надявам се да сте намерили отговорите, които сте търсили. 

Ако тази статия ви е харесала, но все още не сте прочели първата Може да го направите от ТУК
А ето ТУК може да прочетете повече за симптомите на Паническото разстройство.

Бъдете здрави

"- Не се страхувай от тъмните места в себе си, - добави мама. - Ако успееш да го осветиш, ти ще намериш съкровище там."

                                                                                                        - Джанет Уолс

За консултация и терапия
Тони Добрев - 0988 71 36 68
Email: dobrevtonicvetanov@gmail.com 
www.tonidobrev.com